IVAN GERMANOV

Шифърът на фруктозата: Как сме еволюирали успешно, за да бъдем дебели


Image by user18526052

Често виждам в магазина да се продава фруктоза на прах, която се препоръчва като “по-здравословна” алтернатива на захарта за диабетици. Често получавам и въпроси за това дали е здравословно да консумираме плодове и плодови сокове (фрешове). Понякога дори се забърквам в дискусии за това как сме еволюирали от маймуни, които ядат само плодове, следователно плодовете са най-добрата храна за хората…

В тази статия ще ви запозная с по-малко известни факти за фруктозата, които изясняват уникалната й функция в човешкия (и приматния) метаболизъм и защо метаболизмът на фруктозата е фундаментално различен за всички примати в сравнение с другите бозайници. Това би могло да ви помогне, да се ориентирате в тази тема, която понякога може да бъде много противоречива.

Факти за човешката (д)еволюция

В продължение на хиляди години нашият метаболизъм е еволюирал, за да се справи с периоди на глад, студ и физиологични стресове. Истината е, че в днешния свят на изобилие от калории и заседнал начин на живот, същите тези механизми може би са се обърнали срещу нас.

Изследване от 2019 г., публикувано от д-р Питър Андрюс и д-р Ричард Йохансон, разкрива забележителна връзка между консумацията на фруктоза, натрупването на мазнини и далечните ни предци – приматите. За да разберем защо сме склонни да произвеждаме и натрупваме мазнини от фруктоза, трябва да разберем, че хората обработват фруктозата по-различно от другите бозайници.

Когато консумираме фруктоза, нашите тела произвеждат пикочна киселина. Пикочната киселина е отпадъчен продукт, получен от разграждането на пурини, съединения, които се намират в определени храни и в клетките на тялото. Хората и приматите са развили способността да превръщат фруктозата в пикочна киселина като част от метаболизма си. Някога се е вярвало, че това се случвало при всички бозайници, но е било открито, че кучета (с изключение на далматини), котки и други бозайници не притежават ензима уриказа, необходим за тази конверсия.

Маймунски работи

Image By vecstock

Пред милиони години нашите примитивни предци са мигрирали от Африка на север – към Европа. Климатът там все още бил тропически, но постепенно започнал да се охлажда. Това представлявало сериозен проблем, тъй като приматите са еволюирали в среда, където храната е била изобилна, температурите са били високи и съхранението на мазнини не е било необходимо.

Въпреки това, тъй като местообитанието им се трансформирало поради климатичните промени, те трябвало да претърпят мутация, която им позволила да натрупват килограми през лятото, които служат както за изолация, така и за резервен източник на храна през зимата. По този начин генът, отговорен за производството на ензима, наречен уриказа, който помага за изчистването на пикочната киселина, е бил “заглушен”. Тази адаптация позволила на нашите предци да съхраняват повече калории от фруктоза като мазнини, помагайки им да оцелеят при новите неблагоприятни условия. Точният механизъм, по който пикочната киселина предизвиква натрупването на мазнини, не е ясно дефиниран досега, но има много изследвания, които свързват киселината с натрупването на мазнини. Моя спекулация е, че е възможно излишната киселинност, която създава пикочната киселина, да предизвиква временно леко възпаление в тъканите, а както знаем хроничните възпаления, водят до натрупване на мазнини. По един или друг начин, тези генетични промени са се запазили с течение на времето и в крайна сметка са били предадени на нас, влияейки на това как нашите тела обработват фруктозата и до днес.

В днешно време, този някога жизненоважен механизъм за съхранение на мазнини се превръща в метаболитно предизвикателство. Чрез изобилието от лесно достъпни и висококалорични храни, богати на фруктоза, нашите тела продължават да реагират, сякаш сме в период на глад и недостиг.

Когато консумираме глюкоза, се опитваме да извлечем химическа молекула, наречена ATP, която е основната “валута” на енергията в тялото ни. За да превърнем глюкозата в ATP, трябва да изразходваме малко ATP. Що се отнася до глюкозата, има добре установен механизъм, който регулират прекратяването на използването на ATP по време на метаболитните процеси, за да може в крайна сметка да имаме “печалба” от цялата транзакция.

Въпреки това, когато става въпрос за фруктоза, ситуацията е различна. Когато фруктозата се метаболизира, организмът има тенденция да изразходва повече енергия, отколкото получава. Въпреки приема на значително количество калории, нашите клетки получават сигнали, които показват дефицит на енергия. Това, което е по-лошо обаче, е че хормонът лептин, който е отговорен за регулирането на глада и ситостта, се потиска, което засилва чувството ни на глад. Консумираме повече храна и повече фруктоза и единственият начин да се справим с това е да я съхраним като мазнини в мастната тъкан. Когато този склад се запълни, единството място на което можем да продължим да съхраняваме енергията е в нашите вътрешни органи. Именно така развиваме състояние на неалкохолна мастна чернодробна болест.

Важно е да се отбележи, че отрицателният ефект на фруктозата може да бъде значително контролиран и намален, ако храните, които консумираме, са в оригиналната си форма и състав. Когато ядем ябълка, фруктозата е придружена със значително количество фибри, течности и други хранителни вещества. Това може да има позитивен ефект върху тялото. Ако вместо това обаче превърнем ябълките в ябълков сок, съотношението на фруктоза и хранителни вещества се променя драстично и количеството фруктоза се увеличава непропорционално в сравнение с тях. Това, като и консумацията на храни с добавена фруктоза би могло да има точно обратният ефект върху тялото ни.

Лоши ли са плодовете за нас и правят ли ни дебели?

Е, няма да ви разбия представите за света, като кажа, че… зависи… Яденето на една или две ябълки няма да разруши метаболизма ви, дори напраотив. Ако консумирате разумно количество плодове и го правите от естествени източници и естествената им форма плодовете могат да бъдат чудесна храна на фона на всичко останало. Прави ли ни дебели обаче добавената фруктоза в модерната храна или прекомерното консумиране на плодови сокове? Можете да сте убедени, че е така! Съжалявам за лошите новини за всички любители на фрешовете! Съветът ми е да ядете храни които са възможно “най-близо до земята“ и ако обичате да пиете фреш, просто бъдете наясно, че това може да не е най-доброто нещо за здравето ви, въпреки че е много по-добре от това да пиете газирани напитки и да се храните с полуфабрикати през целия ден.

**Тази статия е вдъхновена от пасаж от книгата на д-р Питър Аттия „Надживей“, която силно препоръчвам като безценен източник на информация с висока стойност!